Среща с Дявола

Така и така на днещната дата е роден Христо Смирненски, та се сетих и изрових от архива една закачка със стихотворението му "На гости у дявола". Писано е през далечната 1999 година, но струва ми се, че все още е актуално.

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола - стария Дявол --
дома си на чашка абсент.

------

Това се случи на 14 декември, 10 години след паметния митинг на площад “Народно събрание”, където десетки хиляди граждани настояваха за отмяна на член 1 от тоталитарната конституция. Часът и мястото на срещата, разбира се, ще запазя в тайна. По-важното е да знаете, че стария Дявол е жив и здрав, но все така тъжен, както го описва поета. Причината, разбира се, е поредния несполучлив брак със “земната Истина свята”.

-- Господин …Мефисто….

-- Наричайте ме Александър, Андрей, Гиньо, Петър, Янаки, Любен * или както искате, само не и по този начин.

-- Неудобно някак, въпросът е много личен, но какво стана все пак с предишния Ви брак със земната Истина Свята ?
_ Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи…)

-- От нея са ми предишните рога.. Знаете за член 1, който позволяваше един кръг от избрани от чужда държава хора да правят с нея каквото си искат. Естествено, не можех да понеса това. Единственото ми утешение е, че всички бяхме от една и съща партия.

-- Доколкото знам, доколкото чета вестници, макар че рядко давате интервюта, май не сте доволен и от втория си брак ? Всъщност, кога подписахте ?

-- На 12 юли 1991 година, спомняте си шампанското…. Между нас казано, поетът не е прав. Не сме венчавани, т.е. народът не си е благославял с референдум. Бракът ни е светски.

-- Новите рога, които Ви никнат от нея ли са ?

(…и пускайки кръгчета дим, Мефистофел, поглежда ме с влажни очи.)

-- Да съжаление. Този път членовете са много, както би казал моя приятел Гиньо. Разликата е, че преди булката позволяше това- онова само на една партия, днес на която и да е. Стига да е власт.

-- Това наистина е дяволски капан. Съществува ли наистина такова
понятие ?

-- Да. Обикновено в него попадаме всички, т.е. и онези, които са го заложили.

-- Това ли е причината, да сте разочарован от днешната ни действителност?
(В очите му есенна горест бе скрита, но все пак бе горд и засмен,и махна с ръка той “In vino veritas!” Ще бъда пред тебе откровен.)

-- Да. Всъщност ние не искахме няколко неща. Не искахме България да стане конституционна монархия или президентска република и дадохме цялата власт на народа, пардон на парламента. Не искахме да рискуваме с още едни избори за съдии и да излагаме на риск хиляди наши членове, заради което приехме, че ще ги назнаваме. Не искахме да обречем на провал нашия партиен актив, затова сменихме смесената избирателна система в пропорционална. Не искахме някой ден да ни вкарват в затворите като виновници за някаква национална катастрофа, затова не предвидихме конституционна процедура за разследване на министрите. Не желаехме струпвания пред парламента, затова не заложихме законодателна инициатива на гражданите. Не бяхме съгласни Желю Желев да управлява държавата, затова орязохме президентските пълномощия. Не искахме българските турци да преследват нашите другари от І до VІІІ управление, заради възродителния процес и поограничихме малко правата на малцинствата….. Е, няма нужда да Ви обяснявам, че лично аз настоях никъде в Конституцията да не се споменава думичката Бог.

-- А какво искахте ?

-- Мястото, откъдето идвам, естествено не е рая. Но смятах, че може да стане. Можете да го наречете демократичен социализъм по български или Трети път или както ви хареса. Искахме българските предприятия да са на всички българи и затова никъде сред 9 127 думи на Конституцията няма да срещнете понятията п а з а р или п а з а р н а и к о н о м и к а. Искахме държавата да си запази горите, плажовете, влаковете, оръжейните пазари и пр. и затова предвидихме съответните възможности за монопол в член 18 на Конституцията. Искахме земята да принадлежи на онези, които я обработват, затова не последвахме опита на поляците, които записаха в Конституцията си, че в основата на този отрасъл е семейната фирма. Искахме да запазим от посегателства на чужди граждани лозето на Габровски, земята около връх Бузлуджа, комплекса “Ястребино” и пр. и пр. Затова предвидихме ограничения за чужденците. Искахме в българските институции да работят и да бъдат избирани само български граждани, т.е. никакви чужденци или българи с двойно гражданство. Въобще много неща искахме.

-- Какво произтече в края на краищата от всичко това ?

(Омръзна ми вече все тоя ярем на притворство и помисъл зла –да пием за твойта сърдечност и неземна и сивите земни тела! )

-- Българска политическа класа. Това произтече. Както виждате депутатите обядват дълго. А на всичкото отгоре, всички са на една маса – и депутите, и министри и магистрати. Тия пък последните,нито право седят, нито право съдят, нито пък сами могат да се управляват. Ето защо управляващото управляващата партия отвреме-навреме взема теглилките и си превръзва очите, за да въведе ред, макар че пази бо.., извинявайте, от такъв ред. Президентът пък седи на пачи яйца и от нямане и никога не се знае какво ще се излюпи. А някъде в далечния Космос стратегическите инвестори ни изпращат сигнали, за да проверят дали тук има цивилизация, т.е. дали знаем кое е частна и кое е държавна собственост.

-- Доста песимистично сте настроен. И сега накъде ? Тоест ще има ли развод?

(Преди векове аз възпрях на земята и тук си устроих шега:венчах се за земната Истина свята,но тя увенча ме с рога.)

-- Както знаете земната Истина Свята никога не дава развод. Това е така, защото нито за минута не можем да останем без нея. Единственият начин…. но не ми се говори за това…

-- О, ужас, да не би да искате да кажете, че работата ще опре до църковен брак, т.е. до благословия от народа ?

-- Вие го казахте. Впрочем, можете ли да спестите последния куплет на Христо. В края на краищата аз му спестих мъките, заради жълтата гостенка.

-- Съжалявам, но трябваше да дадете интервюто в в пресата. Аз съм независим.

( Възпламнах от ревност, и в черна омраза за своята стъпкана чест –
човешката чест неуморно аз газя, но с чест несдобих се до днес.)

Интервюто взе
Пламен Даракчиев

* Съответно Александър Лилов, Андрей Луканов,Гиньо Ганев, Петър Дертлиев, Янаки Стоилов, Любен Корзенов