МИРИЗЛИВОСТ

Има едно човече, което още не е открило дезодоранта, но политиката му е по-приятна, защото на първо усещане не мирише.
Това е Теодор Дечев, дали от полите на Витоша, или от апартамент в София - без значение.
Лицето, ако изобщо има лице, защото е разплуто, си присвоява името на вестника на социалдемократите отпреди завоюването  на България от СССР - СВОБОДЕН НАРОД. И забележете, това е вестник с дясна ориентация, където пишат Георги Боршуков, главният редактор Цвети Иванов, Коста Лулчев, Кръстьо Пастухов и редица социалдемократи, земеделци, радиалдемократи, демократи и други противопоставящи се на комунистическия режим българи.
 
СВОБОДЕН НАРОД като  партия е краден афиш, а като вестник - още повече.
 
Джуджетата не порастват.
Те крадат. Надигат се на пръсти  и се опитват да откъснат чужд плод.
Но плодовете са висооооко.
Напрягайки се, те ръсят миризма на пот, а може би си мислят, че са политически великани и че политическото пространство е тяхно и навсякъде е пролет.
А през цялото време присъства някакъв  Трактор. Или Тартор. Или Таратор.

Замириса ми на потна краставица. Отвратително е.