СТИГА С ТОЗИ ОПИЦ ЛИ?

След вълната в защита на Йордан Опиц, човекът, осъден задето убил крадец, в Мрежата се надигна вълна против неговата защита. Присъдата му била съвсем издържана от правна гледна точка, казват познавачи. Не можело да се възрази с нищо. Тези, които го познават лично, пък разкриват образ на много лош човек. Социопат и убиец. Въобще не се разкайвал за стореното. И дори по-лошо: убивал котки. Даже и малки котенца, представяте ли си! Едни такива, пухкави.

Изобщо, малко му оставало да стигне дай-ниското стъпало на човешко падение: да убива улични кучета за удоволствие!

И затова трябвало да престанем да плачем за него.

А ние не плачем за Опиц. И неговата човешка същност не ни интересува. Дори да беше невинно момиче, заклало посегналия към честта й, нещата няма да се променят. Както няма да се променят, ако той беше и най-долен тип и педофил.

Ние защищаваме принципа, а не неговият физически носител. И по-точно, правото на самоотбрана. Правото на самоотбрана е гаранция за човешкото съществуване. А правото на съществуване е основното човешко право. От него произтичат всички останали права. Както виждате, става дума за много сериозни неща.

Днес ние сме прехвърлили, в голямата му част, правото си на самоотбрана на държавата. В общественият договор, който сме сключили с нея, тя поема задължението да се грижи за нашата сигурност, в замяна на което ние пък сме поели други задължения.

Държавата, в която живеем днес, обаче, кръшка от задълженията си. От известно време насам лицата, които осъществяват държавното управление, разглеждат това като възможност за вземане на държавата на концесия с цел извличане на търговска облага. Те я експлоатират като открит рудник: гледат да извлекат от нея колкото се може повече с колкото се може по-малко разходи.

Вследствие на това някой може да остане с грешното впечатление, че те се отнасят с населението като с добитък. Не, стопанинът обича добитъка си и се грижи за неговата сигурност. Никой стопанин не би оставил магарето си в калта.

Тези хора, т.е., държавата, се отнасят с нас като към дивеч, който се самовъзпроизвежда в гората и може да се ползва при нужда. Това, че го ползват и бракониери, сиреч – престъпници, не я засяга - особено като вземем пред вид факта, че няма ясна граница между бракониерите и държавата.

Но когато дивечът, поради неизпълнение на договора от отсрещната страна, опита сам да защити своята сигурност поне от посегателствата на бракониерите, държавата става безпощадна. Тя се хваща за буквата на закона и отмерва вината с лабораторна прецизност. Защото дивеч, който се защищава, е опасен. Днес ще се защити от бракониери, утре, току виж, и от посегателствата на тези, които наричат себе си държава.

И те ще останат само на една заплата! Не, това не бива да се допуска!

Това поведение на държавата е причината за нашето недоволство. И то трябва да продължава докато държавата започне да изпълнява своите задължения по договора. Вътрешното чувство ми говори, че това няма да стане, ако съответните изпълнителни и съдебни власти не бъдат разформировани, а служителите им – натирени по четирите посоки на света без право на пенсия. А на тяхно място се създадат съвсем нови институции, годни да вършат работа. Както, казват, било станало в Грузия. Може и да е вярно.

Така стоят нещата от гледна точка на дивеча. Звучи анархистично. Но авторът уверява читателите, че не е и никога не е бил анархист. Просто дотам ни докарахте, маскари с маскари, да заприличаме на анархисти!

 Още от автора на www.kandimirov.com

ПП: Това убийство не е от самозащита. Жертвата е бягала, когато я е застигнал куршумът на Опиц, изстрелян между впрочем от газов пистолет, преработен като боен. И убиецът с нищо не е бил застрашен.

Това са фактите. Освен това не е нещо добро да се избиват котки. И малки котенца. Поради което пускаме този текст единствено от уважение към г-н Кандимиров, без изобщо да сме съгласни с него. (бел. ред.)