Въпроси

Вярва ли някой, че руски енергийни компании вземат решения самостоятелно след подписания от президента указ, който изключва сътрудничество на „стратегически” фирми с чуждестранни разследвания, ако няма изрично разрешение от правителството? Указът от 11.09.2012 е красноречив отговор на антитръстовото разследване на Европейската комисия срещу „Газпром”. Той е в съответствие с тайнствеността върху родните енергийни договори. Дали опазването на търговската тайна на снабдителя не накърнява интересите на отсрещната страна, за нас това не е първостепенен въпрос. Може и въобще да не е въпрос.

„Това, че частна компания си позволява едно, второ или друго, по никакъв начин не означава Русия и България. Ако искате да ви отговарям на този въпрос, го формулирайте правилно.” Така се обърна българският министър-председател към журналист, който му зададе въпрос. Въпросът беше за исканото от „Атомстройекспорт” обезщетение от един милиард евро заради АЕЦ „Белене”. Един друг въпрос - знаел ли е руският президент за обезщетението, предявено от „Атомстройекспорт” към българската НЕК, е повече от риторичен.

Ескалиращи искания и договори, удавени в тайна. Пренебрегваме собствената си поговорка „Не си купувай котка в чувал”. Но, изненада - Българският енергиен холдинг (БЕХ) отказва да съобщи подробности около последните разговори с „Газпром” за „Южен поток”. Това било „търговски чувствителна информация” според изпълнителния му директор. Някой каза ли „мяу” и откъде?

Да сме толерантни и изобщо да допускаме тази „търговски чувствителна информация” да остане неогласена, не означава ли да сме трайно нечувствителни към националния си интерес.

АЕЦ „Белене” и „Южен поток” може да са два отделни проекта, но оправдан ли е призивът да не правим връзка между тях? Та не бяха ли те част от „големия шлем” и от опита за едностранно и окончателно енергийно оседлаване на Троянския кон в ЕС? Сложихме си наочници и не изчакахме края на годината. Защитихме друг интерес вместо своя и този на европейските си партньори.

Приехме обвързването между намалението в цената на газа и забързването на „Южен поток”. Приехме символичните 11% и заради тях потеглихме след подканата „дий”.

Наистина подписахме протоколите за „Южен поток” в момент, когато тече европейско разследване срещу „Газпром”. Българският министър-председател признава, че това не е било повод за радост в ЕС, но въпреки „реакцията на Брюксел” е подписал за „Южен поток”. Въпросът му е: „Какво искат повече от Москва?”, а не „Какво искат от „Газпром”, „Росатом” или „Атомстройекспорт”?” Въпроси?

Какво ли наистина искат от Москва? Дали изобщо са искали да строят АЕЦ „Белене” или планът е бил да се изтръгне обезщетение от един милиард евро и „конят” да продължи да обитава познатия си постен, но свиден яхър. А може би и това ще остане забулено в тайна, както и „чувствителните” подробности около „Южен поток”.

В Медиапул има статия с показателното заглавие „Договорките ни за Южен поток” - в „Стаята на тайните” (автор Владислава Пеева). От поредицата романи на Джоан Роулинг знаем, че в тази „стая на тайните” се криеше чудовище, което периодично излизаше и правеше бели. Никой не знаеше къде е страшната стая. Намери я орисаният да разбулва мъгливи тайни и да върши геройства Хари Потър. Нещо повече - уби чудовището.

В нашия случай не става въпрос да се убиват никакви чудовища. Става въпрос за друго - да доказваме последователно към кой съюз наистина принадлежим. Привеждането на такива доказателства не може да бъде еднократен акт. Иначе въпроси като например: „Нали отказахме да строим „Белене”? Какво повече иска Брюксел и от какво е недоволен”?, биха могли да минат за уместни.