УМНИКЪТ С ПУРАТА

Предисловие 

Сталин започва подготовката за нова световна война ако не по-рано, то веднага след като поема юздите на управлението в СССР. Концепцията му е проста и се основава на опита от Първата световна война. Новата такава трябва да предизвика същия хаос и разпад на обществата в Европа. Този път, обаче, той ще е в ролята на умната маймуна от китайската притча, която наблюдава от хълма как тигрите е бият в полето. И когато те се изтощят взаимно, той ще стъпи на везните с цялата си тежест, за да каже последната дума.

Че ще има нова война не е тайна. Още при подписването на Версайския договор трезвите наблюдатели отбелязват, че това не е мир, а примирие. Някои дори предсказват срока му – двадесетина години, докато порасте новото поколение войници. Така, че планът на Сталин е реалистичен. Но умният политик не трябва да чака събитията, той ги предизвиква. В случая това е и задължително: ако по някаква причина очакваната война не се състои, огромната милитаристична постройка на Сталин ще смачка собствената му държава. Затова усилията му са насочени колкото към подготовка за война, толкова и към предизвикването й. В това отношение появата на националсоциализма в Германия за него е невероятен шанс. „Ледоразбивачът” на Виктор Суворов описва изчерпателно как той го осребрява.

Но с това проблемите не се изчерпват. За да бъде успешна операцията по завладяване на света, или поне на съществена част от него, тя трябва да бъде разписана във времето. Сиреч, Сталин трябва да е единственият, който знае кога ще започне войната. Той трябва да може да натисне копчето, задействуващо операцията, в потребния момент.

През 1938 г. се появява една такава възможност – Судетската криза. Чехословакия е притисната от Германия да й предаде Судетската област. Франция, чието версайско творение е Чехословакия, застава зад Чехословакия и заплашва с война.

Ако Чехословакия откаже, Хитлер трябва  да си вземе Судетите насила. Или да подвие опашка и така да изгуби образа си на решителен водач. Очевидно е за всички, че той няма да избере второто. Ако чехите окажат съпротива и оръдията заговорят, войната на Сталин е вързана в кърпа.

Малката Чехословакия няма никакви шансове срещу Германия, дори с подкрепата на Франция. Затова Сталин полага усилия, за да я подтикне към война, като обещава щедра военна помощ от страна на СССР. За негово съжаление, стратегията му е неуспешна. Чембърлейн се намесва и резултатът е известното Мюнхенско споразумение от септември 1938 г. Така за втори път, след гражданската война  в Испания, чембърлейновата политика става препятствие пред войната в Европа. (Не е ясно какви надежди е възлагал Сталин на войната в Испания. Но след незабавното обявяване на „политика на ненамеса” от страна на Англия  и Франция, той би трябвало да е наясно, че тази война няма да излезе извън испанските граници. И подкрепата му за испанските републиканци става формална. Дори пушките, с които снабдява републиката, както твърди  Виктор Суворов в едно свое интервю, (сам той е притежател на такава пушка) са с гладка цев – за да са по-евтини. Което може да се разглежда и като своеобразна проява на хумор. (В интерес на истината, това става след като се разбира, че няма изгледи републиканците да спечелят войната.)

Дълги години Мюнхенското споразумение,  принос за което има и посредничеството на Борис III,  беше предлагано като пример за безхарактерна политика. Днешните ни познания за нещата дават възможност за друга трактовка. Самите чехи би трябвало да си го спомнят с благодарност: то е причината днес да се любуваме на Прага, най-красивата европейска столица, в оригиналния й вид. А общоевропейското му значение е, че то е пречка пред политиката на Сталин за завладяване на Европа.

Това, разбира се, не значи, че Чембърлейн е разгадал сталиновите намерения. Не можем да си представим как английски джентълмен от средата на 20 век ще вникне в начина на мислене на един осетински разбойник. Той просто разбира, че мините, заложени от Версайската система, не могат да бъдат обезвреждани със средствата, с които тя е изградена. (Същото разбиране споделя и Борис.) Но, независимо от мотивите, неговата политика обективно е по-доброто решение за момента.

И така, първият опит на Сталин да предизвика толкова потребната му война пропада. Това, обаче му донася един неочакван съюзник и то там, където му е най-необходим – в самото английско правителство.

Потомъкът на Марлбъро

Разпространена е представата за Чърчил като голям политик. Този му образ засенчва друга негова същност – на артист с наклонност към художественото слово. Постиженията му в тази област са допринесли повече, отколкото предполагаме, за успеха му в политиката. Можем да окачествим този успех повече като субективен, тоест – продукт на обаянието му върху масите, отколкото като обективен, сиреч – дължащ се на резултата от неговите политически решения.

Артистът обича да си играе, казано другояче, да претворява идеите си в материал. За Чърчил войната не е това, което е – мръсотия и безумие, а нещо като интелектуална игра за джентълмени, позволяваща му да материализира геополитическите си фантазии.  За да се убедим в това е достатъчно да погледнем в неговите спомени. Един пример: насред цялата бъркотия в началото на войната той се заема да проектира плаващи речни мини, които да се хвърлят от самолети в горното течение на Рейн и така да разстроят корабоплаването по реката. Дори се заема с решаването на въпроси по конструкцията им, нещо, което изобщо не е работа за министър–председател. Естествено, от цялата работа не излиза нищо – вероятно, военните тихомълком са отхвърлили идеята.

Широко известна е друга негова, стратегически много красива идея от Първата световна война – превземането на Черноморските проливи. Тя започва с известната Галиполска операция. Операцията е проведена некадърно - за единадесет месеца съюзниците не успяват да превземат един полуостров, голям колкото  Софийското поле. Като Пръв лорд на Адмиралтейството  Чърчил носи голяма част от отговорността за ставащото. Три години преди това българското командуване с подобни по количество сухопътни сили и срещу същия противник  за три месеца превзема цяла югоизточна Тракия и достига същия този полуостров. За това той с всички сили се опитва да привлече България във войната на негова страна, което би спасило операцията му. За съжаление, събитията се развиват по друг начин и Чърчил е принуден да подаде оставка. Оттогава той става отявлен българомразец.

Чърчил оглавява опозицията срещу сдържаната политика на Чембърлейн. След подписването на споразумението от Мюнхен той го упреква с достойните за Шекспир думи: „Даден Ви беше изборът между война и позор. Избрахте позора, а войната ще получите по-късно.”

Този вид политици по-късно ще бъдат наречени "ястреби". В парламентарните демокрации политиката неизбежно се определя от някакъв баланс между правителство и опозиция. Тук случаят е още по-тежък, защото става дума за вътрешнопартийна опозиция. Така натискът на възглавяваната от Чърчил фракция срещу политиката на изчакване и ненамеса довежда до някаква политика на полунамеса. През март 1939 г., когато Хитлер приключва с Чехословакия и предявява претенциите си към Полша, Чембърлейн е принуден да заяви, че:

„...ако независимостта на Полша бъде застрашена, правителството на Нейно Величество ще  й окаже всестранна помощ. Мога да добавя, че френското правителство ме упълномощи да заявя, че то ще направи същото.”

Този рядко цитиран документ от 31 март 1939 г. сигурно е накарал Сталин да въздъхне с облекчение. Трябват му още няколко месеца контакти във вид на преговори с англо-френците, за да се убеди, че казаното не е празна фраза. Накрая е толкова сигурен, че натиска копчето за предстартовото броене, след което войната е неизбежна, още на 19 август 1939 г. – четири дни, преди да подпише договора Молотов-Рибентроп, развързващ ръцете на Хитлер за война.

Този договор е рисков по принцип. Ако западните държави не обявят война на Германия, Сталин ще се окаже в положението на много глупава маймуна, останала насаме с най-кръвожадния тигър. Това е било очевидно и за неизкушения наблюдател. Една карикатура от това време, например, показва Сталин и Хитлер вързани един за друг през краката и криещи пистолети зад гърба си. Тя може да се нарече пороческа: предсказва дори събития, които ще станат след две години.

Изказаната готовност на западните страни да окажат помощ на Полша го превръща в нискорисков.

Защо Чърчил не е пожелал да види това, което е било ясно за един обикновен карикатурист? Та нали добрият политик, за разлика от лаика, трябва да гледа с два хода напред? Дори да не е разгадал плановете на Сталин (а той не ги е разгадал), това е било великолепна възможност да отклони войната на изток и да спаси страната си от нея!

Догадки

 През 1935 г. Чърчил посещава Ню Йорк. На излизане от хотела свикналия с ляво движение англичанин тръгва да пресича улицата, поглеждайки на дясно, и е блъснат от първия минаващ автомобил. За щастие, не фатално.

Какво би станало, ако той беше закъснял или избързал със секунда или скоростта на автомобила е била малко по-голяма? Дали политиката на Англия, лишена от главния си ястреб, би била друга и преди нападението над Полша Чембърлейн би подписал още едно позорно споразумение с Хитлер? Дали, Хитлер, въпреки това, би предизвикал война на запад, като поиска този път Елзас? Не ни е дадено да знаем отговора. Знаем само, че  по това време Чърчил в очите на Сталин е това, на което сталиновият предшественик Ленин е дал определението ”полезен идиот”.